Вместо молитва
Вместо молитва
Кой си ти, дето влизаш във мене
и превземаш изцяло ума ми?
И ме караш да спирам без време,
да въздишам и чистя дома си,
онзи дом – не панелката сива –
разположен навярно в сърцето,
в който караш природата дива
като коте да мърка превзето.
Да се лезя на първия срещнат,
сякаш Господ е слязъл на пътя
и дори на съседа отсреща
да подхвърлям – любезно! – Добр'утро!
Кой си ти, много искам да зная
и дали ти е здраво вратлето,
щото бъркаш в най-тъмната стая,
там, където ръждясва резето!
Там последният влязъл е скелет,
паяк с плащ е покрил храбростта му...
Та те питам: Акъла ми взе ли,
Кой Си Ти? Между нас да остане...
© Нелиса Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Е, щом е завзел властта, браво на него! Та те питам: Молитвата ли помогна, между нас да си остане?!
-
И ето, Той ми прати не един, а двама Ангели!
Благодаря!!! -
Страхотен стих, Нели!
Някак си съм те пропуснал...не трябваше!
Поздрав! -
Може би този, когото очакваш отдавна?
-
Радвам ви се, Фея и Жулли! Благодаря!
-
Кой ли е?!
Поздравления! -
-
Мариола, лирическата също трудно спи- опитва се да се репчи, ама Кой Си Ти вече е завзел властта
Любов, благодаря за удоволствието!
Павлина, поздрав и на теб!
Жарка, както винаги Ти ми отваряш очите, и - което е по-важно - сърцето! Благодаря!
Ваше благородие, за мене е чест! -
Хубаво из-писа-но, Нели! Поздрави!
-
"Там последният влязъл е скелет,
паяк с плащ е покрил храбростта му..."
поздрав!* -
Успях да си поема дъх и да осмисля прочетеното - браво!
Но как ще заспя...
Привет!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Светлана, помогна, а как иначе? Репченето всъщност винаги показва, че са ти взели властта