26 июн. 2023 г., 02:45

Вместо репортаж

896 6 9

 

 

Честта да кажа „Хайде!”беше моя.

Естествено, Админът каза:  „Да!”

След туй започна бурна подготовка,

Та да ни тръгне всичко по вода.

И връщах се наум към прежни срещи:

Там би ни град, там даже тока спряха...

Юнаци сме, със буйна кръв гореща.

Без жертви и без рани оцеляхме…

И тичах по задачи… После вечер,

Лоялно преброявах кандидатите.

Ех, бройките стояха все на десет и

Йок време и транспорти” отбелязали.

Остава да пропадне.(Въх, изложих се)

То лесно ли, творци се уговарят.

Когато е желание -  възможно е.

Реши ли пешката - събаря царя.

Ох, стига се оливах… Вече факт е.

Възможно е да има недоволни…

Единствено в архива на Катанеца

Наличните усмивки  бяха множество.

И мисля, че приличаше на празник…

Ядът е за онез` дет` не дойдоха.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви. Бъдете здрави!
  • Чудесно си го наредила, както винаги, Дочи! Честит юбилей!
    Поздравления!
  • След този страхотен "вместо" репортаж, ни разказа толкова много...
  • Да организираш творци,
    е неясна метео прогноза...
    Юбилеен хор от щурци
    сподели юнските възторзи!
  • Аз знаех си, че всичко ще разкажеш
    ти мила Доче в стихо-репортажа!👍
    Наканих се веднъж, че даже дважди
    да дойда, но... съдба реди "паважа".
    Катанецът, нали мигът заключва
    със доброволна воля в снимки живи,
    допълни туй, което се е случило
    и аз видях, че много сте щастливи!

    Е, хайде, да сме живи здрави всички!
    Със вдъхновени творчески душички!🥰👩‍❤️‍👩💕

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...