Вместо репортаж
Честта да кажа „Хайде!”беше моя.
Естествено, Админът каза: „Да!”
След туй започна бурна подготовка,
Та да ни тръгне всичко по вода.
И връщах се наум към прежни срещи:
Там би ни град, там даже тока спряха...
Юнаци сме, със буйна кръв гореща.
Без жертви и без рани оцеляхме…
И тичах по задачи… После вечер,
Лоялно преброявах кандидатите.
Ех, бройките стояха все на десет и
„Йок време и транспорти” отбелязали.
Остава да пропадне.(Въх, изложих се)
То лесно ли, творци се уговарят.
Когато е желание - възможно е.
Реши ли пешката - събаря царя.
Ох, стига се оливах… Вече факт е.
Възможно е да има недоволни…
Единствено в архива на Катанеца
Наличните усмивки бяха множество.
И мисля, че приличаше на празник…
Ядът е за онез` дет` не дойдоха.
© Дочка Василева All rights reserved.
