26.06.2023 г., 2:45

Вместо репортаж

903 6 9

 

 

Честта да кажа „Хайде!”беше моя.

Естествено, Админът каза:  „Да!”

След туй започна бурна подготовка,

Та да ни тръгне всичко по вода.

И връщах се наум към прежни срещи:

Там би ни град, там даже тока спряха...

Юнаци сме, със буйна кръв гореща.

Без жертви и без рани оцеляхме…

И тичах по задачи… После вечер,

Лоялно преброявах кандидатите.

Ех, бройките стояха все на десет и

Йок време и транспорти” отбелязали.

Остава да пропадне.(Въх, изложих се)

То лесно ли, творци се уговарят.

Когато е желание -  възможно е.

Реши ли пешката - събаря царя.

Ох, стига се оливах… Вече факт е.

Възможно е да има недоволни…

Единствено в архива на Катанеца

Наличните усмивки  бяха множество.

И мисля, че приличаше на празник…

Ядът е за онез` дет` не дойдоха.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви. Бъдете здрави!
  • Чудесно си го наредила, както винаги, Дочи! Честит юбилей!
    Поздравления!
  • След този страхотен "вместо" репортаж, ни разказа толкова много...
  • Да организираш творци,
    е неясна метео прогноза...
    Юбилеен хор от щурци
    сподели юнските възторзи!
  • Аз знаех си, че всичко ще разкажеш
    ти мила Доче в стихо-репортажа!👍
    Наканих се веднъж, че даже дважди
    да дойда, но... съдба реди "паважа".
    Катанецът, нали мигът заключва
    със доброволна воля в снимки живи,
    допълни туй, което се е случило
    и аз видях, че много сте щастливи!

    Е, хайде, да сме живи здрави всички!
    Със вдъхновени творчески душички!🥰👩‍❤️‍👩💕

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...