26.06.2023 г., 2:45

Вместо репортаж

912 6 9

 

 

Честта да кажа „Хайде!”беше моя.

Естествено, Админът каза:  „Да!”

След туй започна бурна подготовка,

Та да ни тръгне всичко по вода.

И връщах се наум към прежни срещи:

Там би ни град, там даже тока спряха...

Юнаци сме, със буйна кръв гореща.

Без жертви и без рани оцеляхме…

И тичах по задачи… После вечер,

Лоялно преброявах кандидатите.

Ех, бройките стояха все на десет и

Йок време и транспорти” отбелязали.

Остава да пропадне.(Въх, изложих се)

То лесно ли, творци се уговарят.

Когато е желание -  възможно е.

Реши ли пешката - събаря царя.

Ох, стига се оливах… Вече факт е.

Възможно е да има недоволни…

Единствено в архива на Катанеца

Наличните усмивки  бяха множество.

И мисля, че приличаше на празник…

Ядът е за онез` дет` не дойдоха.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви. Бъдете здрави!
  • Чудесно си го наредила, както винаги, Дочи! Честит юбилей!
    Поздравления!
  • След този страхотен "вместо" репортаж, ни разказа толкова много...
  • Да организираш творци,
    е неясна метео прогноза...
    Юбилеен хор от щурци
    сподели юнските възторзи!
  • Аз знаех си, че всичко ще разкажеш
    ти мила Доче в стихо-репортажа!👍
    Наканих се веднъж, че даже дважди
    да дойда, но... съдба реди "паважа".
    Катанецът, нали мигът заключва
    със доброволна воля в снимки живи,
    допълни туй, което се е случило
    и аз видях, че много сте щастливи!

    Е, хайде, да сме живи здрави всички!
    Със вдъхновени творчески душички!🥰👩‍❤️‍👩💕

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...