Не ми сваляй звезди. Изгаси ги, с мастило
им зацапай очите - да не гледат. Смъкни ги
от небесната рамка.
Като шепа сълзи
да засветят в дланта ми, тъй горчиво-солени
и преди да пресъхнат, без дори да боли,
ги погледай за малко. И си тръгвай... без мене.
© Теодора Симеонова Все права защищены