Вместо сбогом

         Отиваш си с малко тъга

         и само дъждът те изпраща,

         но лятото тича след теб 

         и спомени пак ще ти праща.

         Дъждът е намокрил без жал,

         новата празнична дреха,

         а ти си вървял и вървял,

         мечтата превърнал в утеха.

         Губиш се сам по света,

         но някаква мъничка диря

         остава от твоята съдба,

         и себе си - тук -  ще намираш.