Вместо сбогом
Отиваш си с малко тъга
и само дъждът те изпраща,
но лятото тича след теб
и спомени пак ще ти праща.
Дъждът е намокрил без жал,
новата празнична дреха,
а ти си вървял и вървял,
мечтата превърнал в утеха.
Губиш се сам по света,
но някаква мъничка диря
остава от твоята съдба,
и себе си - тук - ще намираш.
© Виолета Томова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
