5 мая 2007 г., 14:48

вместо сбогом

1.5K 0 11
                                                   ... на  Георги Колев


Вече нямам какво да ти кажа,

вече нямам какво да ти дам -

мислех всичко е ново начало.

И започнах "начисто", ех да...


Ти не си се отърсил от навика

да съзираш във мен непознатата,

не успя да „заровиш" обидата -

нищо друго не помни душата ти.


Вече нямам какво да ти кажа,

вече нямам какво да ти дам -

само болка в дъха ми остана...

Само чувство за нова вина.


Нищо лошо не исках да сторя,

нищо лошо не мисля за теб -

но едва ли това ще отвори

нова диря към твоето сърце.


Вече нямам какво да желая.

Вече свършиха всички мечти,

на които наивно повярвах...

Даже утрото мрака не скри.


Не, не искам за мен да си спомняш

(Днес те моля... през сълзи, с тъга).

Бях различна,  дори невъзможна...

Нека Бог ми прости за това!

------------
това е последният стих, който публикувам в сайта "Откровения"
бях с вас истинска... уви, не се получи... разделям се с болка... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дакота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук бях разочарован, но приех избора ти.
  • Имаш талант и призвание да пишеш.Другото е временно увлечение без значение.Това от мен.
    Любо.
  • По-важното е да пишеш, защото твоето е талант.
    Дали ще публикуваш или не в този сайт или където и да било, само ти можеш да решиш. Но не мога да не те призова да останеш, защото написаното от теб е стойностно и заслужаващо да се прочете!
    Помисли си, мило момиче и дано емоцията не взема връх в това твое решение. Поздрави и целувки от мен!
    Нали знаеш, че утрото е по-мъдро от вечерта! Не бързай!
  • Дакота, стотици сме тези, които те четем. Не всички те коментираме, не е и възможно, а и едва ли е нужно, но те четем и ти се радваме, обичаме, ценим и искрено ти се възхищаваме. Ако не заради себе си, остани заради нас! Изкуството иска жертви, всички правим жертви, моля те направи точно тази заради своята публика. Ние те заслужаваме! С обич: Мими1001.
  • пишеш невероятно!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...