5 may 2007, 14:48

вместо сбогом

  Poesía
1.5K 0 11
                                                   ... на  Георги Колев


Вече нямам какво да ти кажа,

вече нямам какво да ти дам -

мислех всичко е ново начало.

И започнах "начисто", ех да...


Ти не си се отърсил от навика

да съзираш във мен непознатата,

не успя да „заровиш" обидата -

нищо друго не помни душата ти.


Вече нямам какво да ти кажа,

вече нямам какво да ти дам -

само болка в дъха ми остана...

Само чувство за нова вина.


Нищо лошо не исках да сторя,

нищо лошо не мисля за теб -

но едва ли това ще отвори

нова диря към твоето сърце.


Вече нямам какво да желая.

Вече свършиха всички мечти,

на които наивно повярвах...

Даже утрото мрака не скри.


Не, не искам за мен да си спомняш

(Днес те моля... през сълзи, с тъга).

Бях различна,  дори невъзможна...

Нека Бог ми прости за това!

------------
това е последният стих, който публикувам в сайта "Откровения"
бях с вас истинска... уви, не се получи... разделям се с болка... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук бях разочарован, но приех избора ти.
  • Имаш талант и призвание да пишеш.Другото е временно увлечение без значение.Това от мен.
    Любо.
  • По-важното е да пишеш, защото твоето е талант.
    Дали ще публикуваш или не в този сайт или където и да било, само ти можеш да решиш. Но не мога да не те призова да останеш, защото написаното от теб е стойностно и заслужаващо да се прочете!
    Помисли си, мило момиче и дано емоцията не взема връх в това твое решение. Поздрави и целувки от мен!
    Нали знаеш, че утрото е по-мъдро от вечерта! Не бързай!
  • Дакота, стотици сме тези, които те четем. Не всички те коментираме, не е и възможно, а и едва ли е нужно, но те четем и ти се радваме, обичаме, ценим и искрено ти се възхищаваме. Ако не заради себе си, остани заради нас! Изкуството иска жертви, всички правим жертви, моля те направи точно тази заради своята публика. Ние те заслужаваме! С обич: Мими1001.
  • пишеш невероятно!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...