5.05.2007 г., 14:48

вместо сбогом

1.5K 0 11
                                                   ... на  Георги Колев


Вече нямам какво да ти кажа,

вече нямам какво да ти дам -

мислех всичко е ново начало.

И започнах "начисто", ех да...


Ти не си се отърсил от навика

да съзираш във мен непознатата,

не успя да „заровиш" обидата -

нищо друго не помни душата ти.


Вече нямам какво да ти кажа,

вече нямам какво да ти дам -

само болка в дъха ми остана...

Само чувство за нова вина.


Нищо лошо не исках да сторя,

нищо лошо не мисля за теб -

но едва ли това ще отвори

нова диря към твоето сърце.


Вече нямам какво да желая.

Вече свършиха всички мечти,

на които наивно повярвах...

Даже утрото мрака не скри.


Не, не искам за мен да си спомняш

(Днес те моля... през сълзи, с тъга).

Бях различна,  дори невъзможна...

Нека Бог ми прости за това!

------------
това е последният стих, който публикувам в сайта "Откровения"
бях с вас истинска... уви, не се получи... разделям се с болка... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук бях разочарован, но приех избора ти.
  • Имаш талант и призвание да пишеш.Другото е временно увлечение без значение.Това от мен.
    Любо.
  • По-важното е да пишеш, защото твоето е талант.
    Дали ще публикуваш или не в този сайт или където и да било, само ти можеш да решиш. Но не мога да не те призова да останеш, защото написаното от теб е стойностно и заслужаващо да се прочете!
    Помисли си, мило момиче и дано емоцията не взема връх в това твое решение. Поздрави и целувки от мен!
    Нали знаеш, че утрото е по-мъдро от вечерта! Не бързай!
  • Дакота, стотици сме тези, които те четем. Не всички те коментираме, не е и възможно, а и едва ли е нужно, но те четем и ти се радваме, обичаме, ценим и искрено ти се възхищаваме. Ако не заради себе си, остани заради нас! Изкуството иска жертви, всички правим жертви, моля те направи точно тази заради своята публика. Ние те заслужаваме! С обич: Мими1001.
  • пишеш невероятно!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...