etikki (Мариета Караджова)
100 82
3 окт. 2013 г., 22:36

Вместо теб 

  Поэзия
897 2 14

Една огромна бяла самота,

която се е вплела във косите ми,

прегръща ме отново сутринта,

напомняйки, че няма ги очите ти.

А после ме залива със тъга,

по време на кафето ми, което,

изпивам на терасата сама,

говорейки със мъртвите поети.

И тръгва с мен, подтичвайки в дъжда,

през срещите със хора и задачи.

Витае над брътвежа на деня 

и чак привечер може да заплаче.

Отдръпва се за час или за два,

когато във деня за малко влезеш,

но после с мен се връща у дома,

държейки ме пак кротко за ръцете.

Наднича във поредната ми книга.

Вечеряме със нея в тишина

и моята компания ù стига,

но тя не стига. Просто съм сама.

Часовникът тиктака все така.

Аз всяка нощ при нея се завръщам.

Една огромна бяла самота,

която нощем вместо теб прегръщам.

© Мариета Караджова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??