20 янв. 2017 г., 21:22

Внезапно

627 0 0

Дали не беше вчера...

Дали и не валеше...

Случайно името му някъде дочух

и затреперих като струна, затреперих като есен,

затреперих от любов, от топлина, но и от студ.

В гърдите ми възникна шепот – 

повторих неговото име.

Дали е някъде далеч или е тук?

Дали се пита как ми липсва?

Мисли ли дали боли ме?

Мисли ли, че съм сама или си мисли, че съм с някой друг?

Но той не се е питал!

Той знае, че ми липсва.

Знае, че откакто си е тръгнал, съм сама.

Знае, че вървя напред и без да се замисля,

си тръгва като спомен, като сянка в нощта.

 

Мисълта ми бързо отминава,

усещам целия ми свят отдалечен.

Като черно-бял сънят ми бавно избледнява

и остава някъде зад мен. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nikolova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...