20.01.2017 г., 21:22

Внезапно

625 0 0

Дали не беше вчера...

Дали и не валеше...

Случайно името му някъде дочух

и затреперих като струна, затреперих като есен,

затреперих от любов, от топлина, но и от студ.

В гърдите ми възникна шепот – 

повторих неговото име.

Дали е някъде далеч или е тук?

Дали се пита как ми липсва?

Мисли ли дали боли ме?

Мисли ли, че съм сама или си мисли, че съм с някой друг?

Но той не се е питал!

Той знае, че ми липсва.

Знае, че откакто си е тръгнал, съм сама.

Знае, че вървя напред и без да се замисля,

си тръгва като спомен, като сянка в нощта.

 

Мисълта ми бързо отминава,

усещам целия ми свят отдалечен.

Като черно-бял сънят ми бавно избледнява

и остава някъде зад мен. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...