13 окт. 2017 г., 21:18

Внезапно 

  Поэзия » Другая
597 0 4

По рижите следи на есента

тръгни без цел. И нека да те води

една неосъзната самота

и вятърът, необяснимо бодър.

 

Под стъпките ти нека да шепти

невинни тайни есенната шума,

а щом узнаеш мислите ѝ ти

да затъжиш за ласките на юни.

 

Рой паяжини като блед воал

внезапно да замрежват тишината.

Да те разплаче – яростен и бял –

копнежът ти безмилостен по лятото.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??