Внезапно

13 oct 2017, 21:18

Poesía » Otra

598 0 4

По рижите следи на есента

тръгни без цел. И нека да те води

една неосъзната самота

и вятърът, необяснимо бодър.

Под стъпките ти нека да шепти

невинни тайни есенната шума,

а щом узнаеш мислите ѝ ти

да затъжиш за ласките на юни.

Рой паяжини като блед воал

внезапно да замрежват тишината.

Да те разплаче – яростен и бял –

копнежът ти безмилостен по лятото.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-10-14T17:16:37+03:00

Хубаво е.
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-10-14T09:23:29+03:00

Красиво и тъжно е в твоята есен, Нина... Поздравления за стиха!
vodoleia (Мария)

2017-10-14T07:14:14+03:00

Въпреки копнежа по лятото твоята есен носи много красота. Поздрави!
Anita765 (Ани Монева)

2017-10-13T21:25:51+03:00

Хубаво е, Нина, усетих го.

Но, ако го приема буквално, аз обожавам есента и цялата и меланхолия.