По рижите следи на есента
тръгни без цел. И нека да те води
една неосъзната самота
и вятърът, необяснимо бодър.
Под стъпките ти нека да шепти
невинни тайни есенната шума,
а щом узнаеш мислите ѝ ти
да затъжиш за ласките на юни.
Рой паяжини като блед воал
внезапно да замрежват тишината.
Да те разплаче – яростен и бял –
копнежът ти безмилостен по лятото.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
