Внезапно
По рижите следи на есента
тръгни без цел. И нека да те води
една неосъзната самота
и вятърът, необяснимо бодър.
Под стъпките ти нека да шепти
невинни тайни есенната шума,
а щом узнаеш мислите ѝ ти
да затъжиш за ласките на юни.
Рой паяжини като блед воал
внезапно да замрежват тишината.
Да те разплаче – яростен и бял –
копнежът ти безмилостен по лятото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
