Вода
В утрото на светла ера
си засякох водомера.
Параноя ме подгони,
мераци всякакви прогони.
Цифрите като видях
и направо онемях-
езеро съм имал в къщата,
за да плува в него тъщата.
Нещо взе да ми нагарча-
уж водата хич не харча
и на сухо аз се бръсна,
гледам капка да не пръсна,
но изтекла е водата
като моята заплата.
Двете ми жени любими
правят се на херувими.
"Грешка станала е, скъпи!"-
туй жената ми скалъпи,
а пък тъщата, горката,
ревна чак до небесата.
Брей, че в чудо се видях!
Може би, аз да съм в грях!
Ще престана да се мия,
за да няма олелия.
А пък двете сладурани
нека да си взимат вани
два-три пъти всеки ден,
докле бъда разорен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Янков Все права защищены
Ех, развесели ме!
