Вода
В утрото на светла ера
си засякох водомера.
Параноя ме подгони,
мераци всякакви прогони.
Цифрите като видях
и направо онемях-
езеро съм имал в къщата,
за да плува в него тъщата.
Нещо взе да ми нагарча-
уж водата хич не харча
и на сухо аз се бръсна,
гледам капка да не пръсна,
но изтекла е водата
като моята заплата.
Двете ми жени любими
правят се на херувими.
"Грешка станала е, скъпи!"-
туй жената ми скалъпи,
а пък тъщата, горката,
ревна чак до небесата.
Брей, че в чудо се видях!
Може би, аз да съм в грях!
Ще престана да се мия,
за да няма олелия.
А пък двете сладурани
нека да си взимат вани
два-три пъти всеки ден,
докле бъда разорен!
© Георги Янков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ай, горкия!
-
Чувството ти за хумор е неподражаемо
-
🤣🤣🤣
-
Ето за това ви харесвам Пращам няколко кубика водица, но на жените нито дума,🤫
Поздрави, бай Гецане. -
Едното трябва да разкараш: или жената, или ваната😄
-
Щом го позволяваш... -
Както се казва "грешката е вярна". -
Бай Гецо, закъсал си яко! Какви ли сметки ще има и за ток... щото топла вода трябва за тия вани.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ВиК-то няма грешка, но задачата е тежка:
как без топла вана с пяна, тъщата да е засмяна