19 авг. 2019 г., 13:33
Когато съм тъжна, тогава пера -
зацапани дрехи, чорапи и думи.
Просторът на слънце ми лъсва от дупки,
та чак от съседите хваща ме срам....
И щом съм несигурна, почвам за шия.
Дори прекроявам си тесните ризи.
Надупчени длани са моята миза,
а стане ли болката режеща, пия.
Тогава пък всички часовници спират
и само главата ми вкъщи тиктака.
Но хитро е времето, никой не чака.
Наливам вода и сапун, и препирам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация