Вода и сапун
Когато съм тъжна, тогава пера -
зацапани дрехи, чорапи и думи.
Просторът на слънце ми лъсва от дупки,
та чак от съседите хваща ме срам....
И щом съм несигурна, почвам за шия.
Дори прекроявам си тесните ризи.
Надупчени длани са моята миза,
а стане ли болката режеща, пия.
Тогава пък всички часовници спират
и само главата ми вкъщи тиктака.
Но хитро е времето, никой не чака.
Наливам вода и сапун, и препирам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
