JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
19.08.2019 г., 13:33 ч.

Вода и сапун 

  Поезия » Друга
870 4 12

Когато съм тъжна, тогава пера -
зацапани дрехи, чорапи и думи.
Просторът на слънце ми лъсва от дупки,
та чак от съседите хваща ме срам....

 

И щом съм несигурна, почвам за шия.
Дори прекроявам си тесните ризи.
Надупчени длани са моята миза,
а стане ли болката режеща, пия.

 

Тогава пък всички часовници спират
и само главата ми вкъщи тиктака.
Но хитро е времето, никой не чака.
Наливам вода и сапун, и препирам...

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички!
  • Страхотна рецепта видях в стиха ти,Меги,ще се възползвам да си намеря чалъм,когато ми е.....И непременно ще препирам.....И без рецептата,на мен когато ми е самотно,пререждам всички шкафове!....И си намирам забравени неща...
  • Някак ми е познато
    Страшно грабват думите ти!
  • Поздравления!!!
  • Благодаря ви!
  • Великолепен стих, Меги! Поздравления и от мен!
  • Хареса ми много, но ме натъжи. Ако можем да "изперем" душата си...
  • Различността в стиха ти изпъква.
    Идейно...
    Хареса ми!
  • Благодаря ви, Наде, Мариана! Да, изхвърлянето също върши работа.
  • Не знам за теб, Меги, но аз, когато съм ядосана, вдигам къщата "на рогата си"...Няма такова чистене и пране... А душевната ми къща-от нея непрекъснато изхвърлям и давам на клошарите. Много "мой" стих!
  • Много удачен коментар, Ани!
  • Не знам дали всичко от ежедневието, което може да ти донесе тъга, може да се възстанови само с препиране накрая. Не е лошо някои неща да се изхвърлят и в коша.
Предложения
: ??:??