13 июл. 2007 г., 12:07

вода,небе,цветя и слънце

995 0 8
прагът побелял от кал,
напукан от следите на годините
протрит и сам
скован от срам
очаква стъпките ти
късно е.
дъждът изми скръбта
от мислите,
разтече се по миглите
и устните
/онези вкусните/,
които мразиш сутрин
в огледалото
/нима е то
днес враг на тялото?/
сама видя
пред теб - земя,
вода
небе,
цветя и слънце
ще оживееш,
но
ще ги заслужиш ли?
ти оцеля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...