Jul 13, 2007, 12:07 PM

вода,небе,цветя и слънце

  Poetry
990 0 8
прагът побелял от кал,
напукан от следите на годините
протрит и сам
скован от срам
очаква стъпките ти
късно е.
дъждът изми скръбта
от мислите,
разтече се по миглите
и устните
/онези вкусните/,
които мразиш сутрин
в огледалото
/нима е то
днес враг на тялото?/
сама видя
пред теб - земя,
вода
небе,
цветя и слънце
ще оживееш,
но
ще ги заслужиш ли?
ти оцеля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...