прагът побелял от кал,
напукан от следите на годините
протрит и сам
скован от срам
очаква стъпките ти
късно е.
дъждът изми скръбта
от мислите,
разтече се по миглите
и устните
/онези вкусните/,
които мразиш сутрин ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация