прагът побелял от кал, напукан от следите на годините протрит и сам скован от срам очаква стъпките ти късно е. дъждът изми скръбта от мислите, разтече се по миглите и устните /онези вкусните/, които мразиш сутрин в огледалото /нима е то днес враг на тялото?/ сама видя пред теб - земя, вода небе, цветя и слънце ще оживееш, но ще ги заслужиш ли? ти оцеля.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
))