8 окт. 2009 г., 17:26

Водата

591 0 1

 

 

                  Реката лениво хлъзна

                  голото си влажно тяло

                  между изпосталелите

                                                   ридове

                               на планината.

                  Рояк зеленооки риби

                  цамбурнаха в призрачната

                  вода -

                            на педя от небето...

 

 

                  Разпиля се на завоя,

                                                 в ниското

                  изпълни бърдучето на

                  Слънцето,

                  вля сила в меховете

                  на селската воденица и,

                  без да си поеме дъх,

                  пристана на гости във

                  дворовете на

                                         другоселците...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...