Oct 8, 2009, 5:26 PM

Водата

592 0 1

 

 

                  Реката лениво хлъзна

                  голото си влажно тяло

                  между изпосталелите

                                                   ридове

                               на планината.

                  Рояк зеленооки риби

                  цамбурнаха в призрачната

                  вода -

                            на педя от небето...

 

 

                  Разпиля се на завоя,

                                                 в ниското

                  изпълни бърдучето на

                  Слънцето,

                  вля сила в меховете

                  на селската воденица и,

                  без да си поеме дъх,

                  пристана на гости във

                  дворовете на

                                         другоселците...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...