8 oct 2009, 17:26

Водата

589 0 1

 

 

                  Реката лениво хлъзна

                  голото си влажно тяло

                  между изпосталелите

                                                   ридове

                               на планината.

                  Рояк зеленооки риби

                  цамбурнаха в призрачната

                  вода -

                            на педя от небето...

 

 

                  Разпиля се на завоя,

                                                 в ниското

                  изпълни бърдучето на

                  Слънцето,

                  вля сила в меховете

                  на селската воденица и,

                  без да си поеме дъх,

                  пристана на гости във

                  дворовете на

                                         другоселците...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....