Водата е бременна
Водата е бременна с мен.
Износва ме с майчинска мисъл.
Аз плувам в зародишен плен.
Тренирам за първия писък.
Пося ме фонтан от лъчи.
Създаде ме с обич несвястна.
Водата блажено мълчи.
Представя си как ще порасна.
В утробата няма небе.
Извира плацентна прохлада.
Животът ми бавно гребе.
Към изхода. Към водопада...
Износва ме с майчинска мисъл.
Аз плувам в зародишен плен.
Тренирам за първия писък.
Пося ме фонтан от лъчи.
Създаде ме с обич несвястна.
Водата блажено мълчи.
Представя си как ще порасна.
В утробата няма небе.
Извира плацентна прохлада.
Животът ми бавно гребе.
Към изхода. Към водопада...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
