Водата е бременна
Водата е бременна с мен.
Износва ме с майчинска мисъл.
Аз плувам в зародишен плен.
Тренирам за първия писък.
Пося ме фонтан от лъчи.
Създаде ме с обич несвястна.
Водата блажено мълчи.
Представя си как ще порасна.
В утробата няма небе.
Извира плацентна прохлада.
Животът ми бавно гребе.
Към изхода. Към водопада...
Износва ме с майчинска мисъл.
Аз плувам в зародишен плен.
Тренирам за първия писък.
Пося ме фонтан от лъчи.
Създаде ме с обич несвястна.
Водата блажено мълчи.
Представя си как ще порасна.
В утробата няма небе.
Извира плацентна прохлада.
Животът ми бавно гребе.
Към изхода. Към водопада...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
