Dendu89 (Деница Гарелова)
698 9648
24 янв. 2021 г., 19:49  

Водѝ ме! 

  Поэзия
279 9 22

Водѝ ме, където добро е да бъдеш добър –

протягаш ръка и достигаш очите на Бога,

сълзите му рухват в порой, но не търсиш чадър.

Водѝ ме, където да бъда обичана мога.

Където морето целува с вълните брега

и пяната пухкава става памучна завивка,

където Декември дори не познава снега,

мъглите, студа и живота до втръсване – сивкав.

Водѝ ме, а аз ще си нося тетрадка, да пиша

Луната как спуска лъчи с цветовете на вино,

защото животът е кратичък, като въздишка

но искам да видя небето в най-яркото синьо.

И ти да си с мен. Да се смеем. Да бъде приятно.

И въздухът капки от сладост по нас да разпръсне.

Защото живеем сега, без билет на обратно –

подай ми ръка. И да тръгваме. Утре е късно.

 

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??