Dendu89 (Деница Гарелова)
700 9677
24.01.2021 г., 19:49 ч.  

Водѝ ме! 

  Поезия
281 9 22

Водѝ ме, където добро е да бъдеш добър –

протягаш ръка и достигаш очите на Бога,

сълзите му рухват в порой, но не търсиш чадър.

Водѝ ме, където да бъда обичана мога.

Където морето целува с вълните брега

и пяната пухкава става памучна завивка,

където Декември дори не познава снега,

мъглите, студа и живота до втръсване – сивкав.

Водѝ ме, а аз ще си нося тетрадка, да пиша

Луната как спуска лъчи с цветовете на вино,

защото животът е кратичък, като въздишка

но искам да видя небето в най-яркото синьо.

И ти да си с мен. Да се смеем. Да бъде приятно.

И въздухът капки от сладост по нас да разпръсне.

Защото живеем сега, без билет на обратно –

подай ми ръка. И да тръгваме. Утре е късно.

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??