ще преплувам и теб,
и слънцата, които ти подарих,
във време, измислено от трети,
когато бурята сънува пети стих,
а аз се плаша от новите куплети.
ще те изплувам,
свръхглаголно, в инфинитив
до брега и гънката на порива
с желание в многоточие и взрив
спомена реши да се самоизмива.
--
но плувал си другаде ти и преди
и връщал си се много пъти
ако съм воднисто смела - остани,
пък нека водите да са вечно мътни.
© Сирарпи Мирзоян Все права защищены