ще преплувам и теб,
и слънцата, които ти подарих,
във време, измислено от трети,
когато бурята сънува пети стих,
а аз се плаша от новите куплети.
ще те изплувам,
свръхглаголно, в инфинитив
до брега и гънката на порива
с желание в многоточие и взрив
спомена реши да се самоизмива.
--
но плувал си другаде ти и преди ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация