20 мая 2021 г., 16:49  

Вожд

765 1 6

Марш, марш, марш, марш!!! 

Ний вървим след вожда наш.

Той пред нас е, той ни води,

ний след него - бог се ро́ди.

 

С вяра ний сме оковани,

със любов сме омотани.

Ний обичаме си вожда

той редовно ни оножда.

 

И да мислим няма нужда

всяка мисъл ни е чужда

Вождът мисли вместо нас,

всеки ден и всеки час.

 

Задникът му свети, да,

пътеводна е звезда.

Пролет, лято есен зима

води ни - звезда любима.

 

Стигнахме до пропастта

с тая звездна красота.

Вождът дръпна се вежливо,

полетяхме ний щастливо.

 

Той, охранен, горе, гледа.

Вика: Давайте, ПОБЕДА!!!

Щом обаче полетяхме

изведнъж се осъзнахме.

 

Ще се пръснем в камърлака

да му вярваме - глупака!!!

 

ПИ

 

Пояснение: Стихът е писан през 1995 г. Всяка прилика с актуални събития или личности е случайна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Иванов - ПИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментара Мисане. Много вождове в историята. Почти всички свършват по един начин. Аз лично нямам нужда от вожд. Както каза някой - трябва да жертвам интелигентноста си за да вярвам просто ей така ... на някой вожд ...
  • Днес навярно тоз е вожда,
    дето мутрите оножда!!!
    Вожде, вожде, с теб вървим.
    Пак ли изъм ще строим?
  • Две в едно. Защото наистина на финала забравих да поставя няколко удивителни. Благодря!
  • Пи, не беше забележка, а съгласие. Хареса ми!
  • Разбрах, коригирах.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...