Вожд
Марш, марш, марш, марш!!!
Ний вървим след вожда наш.
Той пред нас е, той ни води,
ний след него - бог се ро́ди.
С вяра ний сме оковани,
със любов сме омотани.
Ний обичаме си вожда
той редовно ни оножда.
И да мислим няма нужда
всяка мисъл ни е чужда
Вождът мисли вместо нас,
всеки ден и всеки час.
Задникът му свети, да,
пътеводна е звезда.
Пролет, лято есен зима
води ни - звезда любима.
Стигнахме до пропастта
с тая звездна красота.
Вождът дръпна се вежливо,
полетяхме ний щастливо.
Той, охранен, горе, гледа.
Вика: Давайте, ПОБЕДА!!!
Щом обаче полетяхме
изведнъж се осъзнахме.
Ще се пръснем в камърлака
да му вярваме - глупака!!!
ПИ
Пояснение: Стихът е писан през 1995 г. Всяка прилика с актуални събития или личности е случайна.
© Пламен Иванов - ПИ All rights reserved.
