20 янв. 2011 г., 19:40

Война

728 0 2

Предадох се без бой,
без обсада и без жертви,
молейки за миг покой
и отмора да намеря.

Предадох се във плен
на вражески целувки
и сам раздавах упоен
прегръдки и милувки.

Предадох се на любовта,
която беше чиста, свята
и сетих даже радостта
най-голяма на земята.

Предадох се и после
избягах аз от тежък плен
на мисли грозни, пошли,
от глупоста си заслепен…

А сега аз сам я търся таз война –
да се изправя пак на първите редици
и повтарящ тръпно думата: Жена!
да потъна цял във нейните зеници...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Влахов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...