Война
Предадох се без бой,
без обсада и без жертви,
молейки за миг покой
и отмора да намеря.
Предадох се във плен
на вражески целувки
и сам раздавах упоен
прегръдки и милувки.
Предадох се на любовта,
която беше чиста, свята
и сетих даже радостта
най-голяма на земята.
Предадох се и после
избягах аз от тежък плен
на мисли грозни, пошли,
от глупоста си заслепен…
А сега аз сам я търся таз война –
да се изправя пак на първите редици
и повтарящ тръпно думата: Жена!
да потъна цял във нейните зеници...
© Кирил Влахов All rights reserved.
