Война
Замина си приятелю, отиде си.
Като залеза потъна вдън земя.
Заглъхнах да те чакам,
Да те търся.
Защо ли не удариха по мен?
Престанаха тревите да говорят.
И птиците сега неистово мълчат.
Светът престана да го има
А вчера сякаш всичко бе наред.
Като ограбен, отнето ми е всичко.
Бедно ми е както никога преди.
Вечерта се спуща и се скривам в нея.
Вечерта се спуща и навява хлад.
Замина си, приятелю.
Остави ме.
Говоря си със самотата, сам
Говоря с нея като със човек.
Нали тук всичко живо е.
Нали?
Дали е жива и смъртта?
Аз зная.
Ще се срещнем с теб отново
В безкрайните взаимовръзки на света.
Ще си спомним може би, че сме се срещали.
По някакви безкрайно малки белези,
По спомени незнайно откъде.
Ще си спомним някога
Че сме били.
Ще си спомним.
Песента която пееше в окопа.
Как бавно впиваше се тя във мъртвото поле.
Аз зная. Ще си спомниш. Ще се срещнем
Някъде над всичките неща.
Ала сега ми е самотно.
И си говоря с теб.
Вечерно време е.
Десети ден.
Война.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Svetoslav Vasilev Все права защищены
