2 мар. 2022 г., 20:15

Война безумна

605 0 0

Аз мразя думата война
ограбила и мене.
Войната моя, че сина
загубих в мирно време.

 

От болка влизам в друга аз,
убиват го живота!
И страх, и ужас всеки час,
там все звучи тревога!

 

Война безумна е това!
Свои се убиват, стрелят.
Настръхнал станал е светът -
със смърт какво печелят?

 

А в нас нима не е война
щом вирус ни убива.
Умираме и без стрелба -
стресирани, без сили.

 

И пак подаваме ръка
на страдащите хора,
а знае ли човек кога
и кой какво ще стори?

 

Дано не дойде пролетта
със слънце задимено
и с мирис на барут цветя
в задъханото време…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...