Аз мразя думата война
ограбила и мене.
Войната моя, че сина
загубих в мирно време.
От болка влизам в друга аз,
убиват го живота!
И страх, и ужас всеки час,
там все звучи тревога!
Война безумна е това!
Свои се убиват, стрелят.
Настръхнал станал е светът -
със смърт какво печелят?
А в нас нима не е война
щом вирус ни убива.
Умираме и без стрелба -
стресирани, без сили.
И пак подаваме ръка
на страдащите хора,
а знае ли човек кога
и кой какво ще стори?
Дано не дойде пролетта
със слънце задимено
и с мирис на барут цветя
в задъханото време…
© Ани Иванова Всички права запазени