2.03.2022 г., 20:15

Война безумна

598 0 0

Аз мразя думата война
ограбила и мене.
Войната моя, че сина
загубих в мирно време.

 

От болка влизам в друга аз,
убиват го живота!
И страх, и ужас всеки час,
там все звучи тревога!

 

Война безумна е това!
Свои се убиват, стрелят.
Настръхнал станал е светът -
със смърт какво печелят?

 

А в нас нима не е война
щом вирус ни убива.
Умираме и без стрелба -
стресирани, без сили.

 

И пак подаваме ръка
на страдащите хора,
а знае ли човек кога
и кой какво ще стори?

 

Дано не дойде пролетта
със слънце задимено
и с мирис на барут цветя
в задъханото време…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....