10 янв. 2007 г., 15:12

Войната

865 0 3
ВОЙНАТА

Поведох най-трудната война.
Врагът бе хитър и лукав.
Когато настъпвах, изчезваше като дим.
Когато отстъпвах нападаше в тил.
Моята армия беше гладна и окървавена.
Неговата - със свежи сили.
Редица поражения се натрупаха в бюлетините.
Но дойде ден,
когато го заградих в пламтящ обръч.
Неговата армия се предаде.
Уморен и прашен, той пристъпи към мен.
Вгледах се в лицето му и разбрах,
че съм спечелил най-трудната победа.
Моят враг, моят най-голям враг - това бях аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любка Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за милите думи Радвам се, че стиховете ми ви харесват Това ми дава тласък обратно към поезията, която бях изоставила за известно време... Благодаря ви!
  • Страхотен стих!!! Поздрави и за трите отново, Любка!!!
  • Невероятно е!!!
    Водим битки със самите себе си!
    Поздрави

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...