Jan 10, 2007, 3:12 PM

Войната

  Poetry
864 0 3
ВОЙНАТА

Поведох най-трудната война.
Врагът бе хитър и лукав.
Когато настъпвах, изчезваше като дим.
Когато отстъпвах нападаше в тил.
Моята армия беше гладна и окървавена.
Неговата - със свежи сили.
Редица поражения се натрупаха в бюлетините.
Но дойде ден,
когато го заградих в пламтящ обръч.
Неговата армия се предаде.
Уморен и прашен, той пристъпи към мен.
Вгледах се в лицето му и разбрах,
че съм спечелил най-трудната победа.
Моят враг, моят най-голям враг - това бях аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любка Славова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за милите думи Радвам се, че стиховете ми ви харесват Това ми дава тласък обратно към поезията, която бях изоставила за известно време... Благодаря ви!
  • Страхотен стих!!! Поздрави и за трите отново, Любка!!!
  • Невероятно е!!!
    Водим битки със самите себе си!
    Поздрави

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...