10 ene 2007, 15:12

Войната 

  Poesía
618 0 3
ВОЙНАТА

Поведох най-трудната война.
Врагът бе хитър и лукав.
Когато настъпвах, изчезваше като дим.
Когато отстъпвах нападаше в тил.
Моята армия беше гладна и окървавена.
Неговата - със свежи сили.
Редица поражения се натрупаха в бюлетините.
Но дойде ден,
когато го заградих в пламтящ обръч.
Неговата армия се предаде.
Уморен и прашен, той пристъпи към мен.
Вгледах се в лицето му и разбрах,
че съм спечелил най-трудната победа.
Моят враг, моят най-голям враг - това бях аз.

© Любка Славова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за милите думи Радвам се, че стиховете ми ви харесват Това ми дава тласък обратно към поезията, която бях изоставила за известно време... Благодаря ви!
  • Страхотен стих!!! Поздрави и за трите отново, Любка!!!
  • Невероятно е!!!
    Водим битки със самите себе си!
    Поздрави
Propuestas
: ??:??