10.01.2007 г., 15:12 ч.
Войната
615
0
3
ВОЙНАТА
Поведох най-трудната война.
Врагът бе хитър и лукав.
Когато настъпвах, изчезваше като дим.
Когато отстъпвах нападаше в тил.
Моята армия беше гладна и окървавена.
Неговата - със свежи сили.
Редица поражения се натрупаха в бюлетините.
Но дойде ден,
когато го заградих в пламтящ обръч.
Неговата армия се предаде.
Уморен и прашен, той пристъпи към мен.
Вгледах се в лицето му и разбрах,
че съм спечелил най-трудната победа.
Моят враг, моят най-голям враг - това бях аз.
Поведох най-трудната война.
Врагът бе хитър и лукав.
Когато настъпвах, изчезваше като дим.
Когато отстъпвах нападаше в тил.
Моята армия беше гладна и окървавена.
Неговата - със свежи сили.
Редица поражения се натрупаха в бюлетините.
Но дойде ден,
когато го заградих в пламтящ обръч.
Неговата армия се предаде.
Уморен и прашен, той пристъпи към мен.
Вгледах се в лицето му и разбрах,
че съм спечелил най-трудната победа.
Моят враг, моят най-голям враг - това бях аз.
© Любка Славова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря за милите думи
Радвам се, че стиховете ми ви харесват Това ми дава тласък обратно към поезията, която бях изоставила за известно време... Благодаря ви! -
Страхотен стих!!! Поздрави и за трите отново, Любка!!!
-
Невероятно е!!!
Водим битки със самите себе си!
Поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
