Дошло е вече време за чертата, 
да сложа настоящето над нея. 
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее... 
И подло ще крещи към мойто минало, 
(понеже се усмихвам напоследък) 
а дните ми блажени ще са "Видови" 
защото Бог отгоре ме е гледал... 
Не ще редя молитвена поезия, 
и няма да лежа на стари лаври. 
Тъгата ми завинаги излезе. 
Сега ми се живее много бавно. 
Макар и оцелял сред толкоз смъртни, 
аз тихо чакам злото зад вратата. 
С изстинали ръце ще ме прегърне, 
предрешено досущ, като приятел. 
Но аз съм разигравал този филм, 
и неведнъж съм бил във главна роля. 
Една камара лоши съм убил 
с доброто във сърцето ми на войн. 
И нямам страховете си предишни. 
Мен Господ ме калѝ след страшна мъка. 
Любов е дал в душата ми от свѝше - 
аз тебе да обичам до без дъх. 
И въпреки, че чувствам обожателно,
в очите ми изобщо не е прашно. 
Аз знам, че злото дебне знаменателно, 
под тънката черта на настоящето... 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
22.02.2024