Feb 22, 2024, 4:26 PM

Войник на съдбата

453 1 0

Дошло е вече време за чертата, 
да сложа настоящето над нея. 
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее... 
И подло ще крещи към мойто минало, 
(понеже се усмихвам напоследък) 
а дните ми блажени ще са "Видови" 
защото Бог отгоре ме е гледал... 
Не ще редя молитвена поезия, 
и няма да лежа на стари лаври. 
Тъгата ми завинаги излезе. 
Сега ми се живее много бавно. 
Макар и оцелял сред толкоз смъртни, 
аз тихо чакам злото зад вратата. 
С изстинали ръце ще ме прегърне, 
предрешено досущ, като приятел. 
Но аз съм разигравал този филм, 
и неведнъж съм бил във главна роля. 
Една камара лоши съм убил 
с доброто във сърцето ми на войн. 
И нямам страховете си предишни. 
Мен Господ ме калѝ след страшна мъка. 
Любов е дал в душата ми от свѝше - 
аз тебе да обичам до без дъх. 
И въпреки, че чувствам обожателно,
в очите ми изобщо не е прашно. 
Аз знам, че злото дебне знаменателно, 
под тънката черта на настоящето... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
22.02.2024


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...