Feb 22, 2024, 4:26 PM

Войник на съдбата

455 1 0

Дошло е вече време за чертата, 
да сложа настоящето над нея. 
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее... 
И подло ще крещи към мойто минало, 
(понеже се усмихвам напоследък) 
а дните ми блажени ще са "Видови" 
защото Бог отгоре ме е гледал... 
Не ще редя молитвена поезия, 
и няма да лежа на стари лаври. 
Тъгата ми завинаги излезе. 
Сега ми се живее много бавно. 
Макар и оцелял сред толкоз смъртни, 
аз тихо чакам злото зад вратата. 
С изстинали ръце ще ме прегърне, 
предрешено досущ, като приятел. 
Но аз съм разигравал този филм, 
и неведнъж съм бил във главна роля. 
Една камара лоши съм убил 
с доброто във сърцето ми на войн. 
И нямам страховете си предишни. 
Мен Господ ме калѝ след страшна мъка. 
Любов е дал в душата ми от свѝше - 
аз тебе да обичам до без дъх. 
И въпреки, че чувствам обожателно,
в очите ми изобщо не е прашно. 
Аз знам, че злото дебне знаменателно, 
под тънката черта на настоящето... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
22.02.2024


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...