Волята на Самаел
Как? Нима съм сляп и глух?
На истината пътя изоставих
и човешко слово не дочух.
Те под пясъците и прахта
останали са някъде покрити.
Видението за утрешния ден
аз пазя още в свойте шепи
- едничка клечица кибрит,
гаснеща в очите Самаелови.
Над пределите на Изтока
посипват ангелите жупел.
Аз пазя още в свойте шепи
последна клечица кибрит
- очакване за бяло утро.
Ала под пясъците и прахта,
по волята на Самаел,
остана смисълът прикрит.
Забравихме речта човешка,
тъне истината във разруха.
Как? Нима сме толкоз слепи?
Нима сме толкоз глухи?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
