Mar 20, 2011, 9:56 PM

Волята на Самаел

  Poetry » Other
851 0 10

Как? Нима съм сляп и глух?
На истината пътя изоставих
и човешко слово не дочух.
Те под пясъците и прахта
останали са някъде покрити.
Видението за утрешния ден
аз пазя още в свойте шепи
- едничка клечица кибрит,
гаснеща в очите Самаелови.
Над пределите на Изтока
посипват ангелите жупел.
Аз пазя още в свойте шепи
последна клечица кибрит
- очакване за бяло утро.
Ала под пясъците и прахта,
по волята на Самаел,
остана смисълът прикрит.
Забравихме речта човешка,
тъне истината във разруха.
Как? Нима сме толкоз слепи?
Нима сме толкоз глухи?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

  • Честита пролет,Саше!Ще има бяло утро!Чета те с удоволствие!
  • Дано дойде друга ера. Много хубав стих. Поздрави, Саше.
  • Поздрави, Алекс!
  • Слепи и глухи сме...
    Честита Първа пролет, Саше!
    (И подготвяй матурата, че няма време!)
  • Много добър автор си! Поздрави!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...