BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
Mar 20, 2011, 9:56 PM

Волята на Самаел 

  Poetry » Other
719 0 10

Как? Нима съм сляп и глух?
На истината пътя изоставих
и човешко слово не дочух.
Те под пясъците и прахта
останали са някъде покрити.
Видението за утрешния ден
аз пазя още в свойте шепи
- едничка клечица кибрит,
гаснеща в очите Самаелови.
Над пределите на Изтока
посипват ангелите жупел.
Аз пазя още в свойте шепи
последна клечица кибрит
- очакване за бяло утро.
Ала под пясъците и прахта,
по волята на Самаел,
остана смисълът прикрит.
Забравихме речта човешка,
тъне истината във разруха.
Как? Нима сме толкоз слепи?
Нима сме толкоз глухи?...

© Александър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??