Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
16 апр. 2009 г., 01:56

Впряг 

  Поэзия » Любовная
1354 0 15


Циркът свърши. Вратите съвсем се разчекват из пантите,
а тълпата се люшва, залита безгрижно щастлива и сита.
И какво ни остава, освен с тия мулета крантави
да разблъсваме яростно стръвни сърца и искрящи копита.

Този впряг ни омръзна. Опъваме трескаво шиите
и блестят наште гриви изящни над мръсната улична киша.
Няма нужда след нас като вълци самотни да виете
или още по-точно след нас като слепи деца да въздишате.

Ей сега ще разцепим на две хоризонта следесенен
и ще хлътнем в обора на замък разкошен или селска хижа.
Ще висят в някой ъгъл седлата ни като обесени,
докато ги сменят за ракия и няколко долара мижави.

Ще одрасква ухото ни всяко далечно “Обичам те”,
а пък ти, в златни поводи, трепетно горда глава ще подвиваш.
Но когато връз теб се стовари пороят от бичове,
де ще скриеш душата си волна довчера и тъй милостива?

Затова тръгвай с мен да обърнем хастара на тъмното,
накъдето очите ни видят, дори и в кушия последна.
Сутринта всички чорлави вестници тук ще са гръмнали,
че най-бързата двойка я няма… и няма какво да се гледа.

После циркът ще свие платната. Ще трепкат със месеци
разлепените нощем по гари и кръчми небрежно афиши.
И градът цяла вечност ще бди и ще чака унесено
сякаш, нашия валс под прожектора други нозе да изпишат.

Ще пропадат изгнили звезди и несбъднати празници
и ще пълнят с досада годините празни сърца и олуци.
Свободата си някак безшумно и леко намразили
ще сънуваме впряг… ще се спъваме в мислите, куците.

И в безпътна неделя ще гътнем по пладне коремите,
ще сметем бавно Млечния път със опашки и рехави гриви,
но със грация, дето почти неподвластна на времето,
и пред просяци сваля света във краката… и ги убива.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??