Врабчето - танцьор
В гората, над китно градче,
във клоните стари на бора.
Живяло чудато врабче,
танцувало то без умора.
Размахвало тънки крилца,
главицата клатело в такт.
Пристъпвало фино с крачка
от сутрин до сив полумрак.
И ето незнайно и как,
за него научил ловец.
Хванал го, сетне във сак
занесъл го в своя градец.
Направил му клетка от злато,
през час го хранел богато.
И искал от него едно -
с танц да го радва, с танго...
Така отминало време,
врабецът скоклив напълнял.
Научил се вечно да дреме
и в дрямка сънлив си лежал.
Ловецът поклатил глава,
отключил клетката в миг:
"Е, хайде! Върви си в гората,
щом станал си толкоз велик!".
С мъка врабчето излязло,
погледнало плахо встрани.
И в опит да литне напразен
се върнало пак да лежи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
